Ето, че сватбата мина, а аз още не съм намерила време да представя последните ми декорирани сладки, като и доста други неща, които направих през последния месец.
Отново ми се натрупаха истории и снимки, и пак ще пиша по нощите. :-)
Случи се така, че сватбата на братовчедка ми и рожденния ден на една малка госдпожица, която стана на 3 годинки и чиято майка се свърза с мен, бяха в два поредни дни. Това доста ме улесни откъм печенето на сладките, защото изпекох тестото наведнъж, и само формичките бяха различни в зависимост от идеите ми за декорация. Декорацията пък беше от фондан, оцветен със сладкарси гелови бои, а на сватбените сладки бях добавила и едни сребърни перлички-бонбонки.
За братовчедка ми и нейният съпруг направих подарък - 26 сватбени сладки, във формата на сърца и кръгчета, а за малкото момиче направих 17 калинки, по молба на майка й, и добавих 1 сърчице за разнообразие.
Декорацията ми отне много време, всеки детайл изработвах ръчно, а дребните елементи направо ме измъчиха. Реверите и папионките бяха, като че ли, най-пипкави и най-трудни. А най-лесно направих цветчетата. Сватбените сладки ми се получиха точно както си ги представах - семпли, стилни и калсически. Калинките пък станаха доста реалистични и цветни.
Сладките отново бяха маслени, а рецептата е същата, която винаги ползвам, и която е подходяща за декорации, тъй като сладките, в този случай не се надуват и са равни отгоре:
Използваните продуктите са:
Около 250 грама меко масло /ползвам само немското, защото е качествено/,
2 яйца на стайна температура,
200 грама пудра-захар,
6 или 7 супени лъжици олио /моите лъжици са големи/,
Около 700 грама брашно.
Казвам "около", защото всичко при мен винаги е "на око", така съм свикнала пък и нямам кухненско кантарче. В случай, че сложите от брашното повече, това ще направи бисквитите по-хрупкави, но не по-лоши. Аз често слагам повече брашно, защото мъжът ми обича бисквитките да му хрупкат.
Приготвям тестото за маслените бисквити, като разбивам захарта и мекото масло, прибавям яйцата, добавям олиото и брашното, замесвам меко тесто, увивам го във фолио и го прибирам за един час в хладилника. След час го вадя и отново го оставям за 1 час на стайна температура, за да се размрази. Това нещо се прави, за да се абсорбира маслото в тестото. Ако не планирате да украсявате бисквитите с фондан, може да увеличите количеството на захарта, за да станат по-сладки. Аз слагам по-малко захар, защото фонданът е сладък. В тази рецепта е възможно да се добави и ванилия, аз не слагам, защото фонданът, с който работя е с есенция ванилия.
После разточвам тестото с дебелина 6-7 мм, изрязвам сладките и пека в тефлонови тави за бисквитки, които не ми се налага да намазнявам. Пека 8-10 минути на 200 градуса във фурната. В случая изпекох приблизително 85 бройки.
За да не станат много приказките ми, ще публикувам снимки на сватбените бисквити за младото семейство и на бисквитите-калинки, за малката госпожица.
А сега публикувам три снимки и на бисквитите без декорация отгоре, за да покажа как изглеждат:
Сватбата мина и беше: зашеметяваща, весела, купонджийска!
Булката беше прекрасна, а младоженецът сияеше. И двамата харесаха подаръкът ми, изядоха го и ми се обадиха да благодарят. Големи сладури са и много си ги обичам! :-) Направих им доста снимки в сватбения ден.
От майката на малката рожденничка също получих чудесни отзиви за калинките - прати ми електронно писмо.
А сега ще разкажа за новата ми страст.
Откак се запалих по фотографията и сладкарството, започнах да си купувам подходящи пропсове. И така се запалих по чинийките, чашките, купите, покривките, сетчетата, виличките и всички останали кухненски джунджурии, че сериозно се охарчих. Разоряващи хобита имам!
Оказа се, че в България трудно мога да намеря чинии и чашки, които да ме грабнат, да са различни и оригинални, да са: или ретро, или романтични, или пъстри, или весели, или винтидж. Който и стил да желая, просто трудно си намирам подходящ екземпляр.
Допълнителна трудност е и факта, че не търся сервиз, а само единични бройки, като за фотосесиите. Още по-голямо препятствие пък са цените - истински красивите неща са скъпи, много скъпи. На моменти дори се ядосвам, че не са ми по джоба, ядосвам се и че ги няма на българския пазар.
Но въпреки всичко се сдобих с огромен арсенал от пропсове за снимките на сладкишите ми. За целта доста обикалях за посуда в София и дори когато ходих на лятна почивка, пак не пропуснах да си купя чинийки и купички.
Това, което открих във Велинград обаче ме шашна! В началото дори не разбрах какво съм купила. Чак като се прибрах в София установих, че съм попаднала на находка.
Понеже ми трябваше тефтерче, влезнах в магазин "Всичко за едно евро". Знам, че там има евтини неща, пък тефтера ми трябваше по-обикновен и по-евтин.
Влизам аз и в дъното на магазина виждам рафт с посуда. Отидох и я разгледах - повечето чинии, купи и фруктиери бяха ужасно качество, грозни, надраскани, очукани, мръсни, китайски по произход. И евтини.
В една купчина от чинии съзрях нещо различно и го извадих. Беше бледо кремава чиния, с релефни шарки отгоре, в романтичен стил, цветовете бяха пастелни, но чинията беше цялата прашна и мръсна, чак почерняла от мръсотията. Поизбърсах я с една салфетка, харесах я, видях, че не е скъпа /4 лева/, и я купих.
Когато се прибрах в София и почнах да я мия и да свалям етикетите от гърба й, се стъписах - под здраво залепения етикет се оказа, че има гравиран надпис, според който чинията е дизайнерска, по произход от Калифорния и е направена за/от LAURIE GATES. Въпросната дама има и сайт:
http://www.lauriegates.com/. В него има уникално красиви неща, за които не съм и подозирала. Ето защо чинията беше само една бройка. Тук пък може да видите реалната й цена в долари:
http://www.realsimple.com/holidays-entertaining/weddings/registry-gifts/pretty-china-patterns-00000000027677/page12.html. А защо чинията беше в магазин от типа на "Всичко по едно евро", идея си нямам. Как се е озовала там си е пълна загадка. Обаче се радвам, че аз я открих и купих. Не само защото е красива и нежна, но и защото се оказа много фотогенична и си я ползвам за снимките успешно.
Ето я и нея:
Надявам се да не съм ви отегчила с дългата статия и многото снимки, и искрено се надавам, читателите на блога да се чувстват добре, отбивайки се в него. Заповядайте отново!